Текстове на авторските песни
Белият вълк
Музика и текст - Павел Серафимов
Август 1999
Когато вечер умира денят и всичко потъва в мрак
луната пълна прогонва съня и буден отново си пак.
Тогава чуваш вълчия вой, разсичащ на две нощта
Искра проблясва, но сякаш е той във сянката на свещта
Гласът на белия вълк е това
Каква е странната му съдба?
Приказка стара разказва, как човек се изгубил в нощта
и срещнал тогава вълк-единак. Попитал за път към града.
Вълкът отговорил му: "Искаш ли свободен да бъдеш до край,
в града не отивай! Остани - гората е истински рай."
Решил човекът, че по-добре вълк - сред вълците на свобода.
Човек сред хората става по-зъл, заложник на свойта съдба.
И той станал един от тях
Сега не знае какво е страх.
И ето го белият вълк - бивш човек, броди из дивия рай,
а долу при хората "вълчият" век, започнал е но няма край.
Шах-мат
Музика и текст: Павел Серафимов
Декември 1999
Живее в свят суров, притиснат е здраво
до каменна стена, но няма той право
на глас за своето бъдеще сиво.
Изтрил е спомена за всичко красиво
Той вижда своя живот като шахматна дъска
и всеки следващ ход е ход на чужда ръка.
В тази странна игра, дори и цар да е той,
затънал е в правила.
Шах-мат - как попадна в тази игра
Шах-мат - как се всичко завъртя
Шах-мат - как така един живот
Шах-мат - зависи от нечий ход.
Сред мъртви фигури в черно и бяло
за него времето сякаш е спряло
Каква ирония - цар във играта
на пешките дори няма правата.
А кой го избра да бъде черния цар
това не разбра - сякаш беше кошмар.
А беше мечтал през своя жалък живот
да бъде "бял".
Своята съдба, в свои ръце да вземе той реши.
Отиде до ръба, скочи от там - дори и да сгреши.
Не чувстваше вина. Напусна сега шахматната дъска
Огрян от светлина, недостижим за чуждата ръка.
Пак вижда тази игра, но него няма го там.
Тогава разбра - господар си е сам.
Попадна във свят, в който виждаше как
край него летят бели фигури пак
Кои ли са те? - се питаше той - и защо са с криле?
Кошмар
Музика и текст: Павел Серафимов
Май 1999
Вървят по улиците прашни хора без лица
Не зная смешно или страшно явление е това.
Не помнят своите имена, в живота в който те
оставят своите семена, но нямат бъдеще.
Не чуват, не виждат света край тях
Не знаят кое е добро, кое е грях
И вместо своите очи те имат само номера
които определят личността.
Може би спя и кошмарен сън сънувам
В нощния мрак гласовете им не чувам
Дали на сутринта, ще има край съня
или оставам в него аз?
В нощта в която се събудих цял облян във пот
и чудех се дали сънувах или помнех друг живот
Погледнах в своето огледало. Застинах в ужас ням
Видях го там лицето бяло и осъзнах го сам.
Тогава извиках - крещях без глас
и с ужас разбрах - един от тях съм аз.
И вместо своите очи аз имам своя номер там
и своето име аз не знам.
Кой съм аз?
Музика и текст: Павел Серафимов
Юни 1999
Сам вървя през нощта и не чувствам тъга.
Знам, вече разбрах, че ставам на прах.
Не, не бързам сега. За мен е всичко шега,
а последния влак изтървавам го пак.
Не помня кой съм аз, но зная,
че имах цели и мечти
но в истини и лъжи на края
изгубих себе си почти.
Цял живот пропилях - на дребно играх.
Бях изпаднал в екстаз от своето "АЗ".
Не усетих кога времето отлетя.
А край мене светът следва своя си път.
В този свят сив и мрачен
приличащ на пустиня от души,
с празен поглед безцелно крача,
разбрал че някъде сгреших
... но кой съм аз?
Пак съм сам във нощта и не чувствам студа.
Но обзема ме страх - май съм станал на прах.
Не усетих кога времето отлетя,
а край мене светът следва своя си път.
...но кой съм аз? Кажете, кой съм аз?
Танцът на вещиците
Музика Павел Серафимов, текст: Саша Василева
Седем вещици боси в нощта,
сплели длани, танцуват лудо
и разпалват пожари в кръвта
в името на лилава луна
Камбана бие – време е
съдбата да променят
на всеки смъртен по света
омаян от танца луд.
Прокълнати във древността
да се скитат в море и суша,
и да търсят човешка душа
магията да разруши.
Предсказано е – светлина
ще дойде след мрака,
ако се влюби мъж в една
орисница стара
В началото на света
в безкрайния кръговрат
продължават своя танц
в очакване на любовта
Танцът свършва. Огньовете спят
а една от тях още чака
и надява се че любовта
от мрака ще я изведе.
Поглежда в своята душа –
проклятие няма,
а пламъка на любовта
превърна я в дама.
Life’s Dream
Музика: Павел Серафимов, Текст: Саша Василева
It’s funny how we always seem,
To be so happy in a dream,
Yet when it’s time for us to wake,
We think our dreams are big mistake.
I have a dream a song to sing, song to sing
To help me cope with anything, anything.
Look into my eyes and you will see
Really what you mean about me
It’s funny how in proper life,
We seem so bent on war and strife,
If only we would try to live,
To be forgiving and to give.
I have a dream a song to sing, song to sing
To help me cope with anything, anything.
Look into my heart and you will find
There is nothing, there too hide.
Then to us our life would seem,
To be the same as in our dream,
And in the morn when we awake,
We’d never make the same mistake.
I have a dream a song to sing, song to sing
To help me cope with anything, anything now.
Look into my eyes and you will see
Really what you mean about me
Look into my heart and you will find
There is nothing, there to hide.